Resume:
This is the last travel note from the „West Balkan trip for 8 days“ created for the Bulgarian magazine ROUGE. Albania is an amazing country with beautiful nature, magnific sky and a lot, a lot of German cars. It is hard to enter in the country and also to leave it, because there is no railways and the bus transport is bad organized. We stayed in Tirana for 2 days – enough to feel a bit tired from the life there and sad for the uneasy post-dictator days the people in the country are living. At the same time there was also something very optimistic in the Albanian air: something like traditions and values, really not common for the European citizens, but interesting and… yes – interesting is the exact world!
Последната Албания
Албания е близо до мястото, на което се намираме (Котор, Черна Гора) но да се влезе в страната не е лесно. Автобуси има само до границата, затова ни се налага да ползваме обичайния транспорт – „Мерцедес”-ът. Изглежда, че всеки албански гражданин се стреми да си купи от тази марка, било то и най-стария модел. 
Плащаме на един симпатичен на вид човек, който си изкарва прехраната с транспортиране на разни стоки между Черна гора и Албания да ни превози през границата. Така се озоваваме на пропускателния пункт, скрит между планините. Тук групички мъже в анцузи си говорят спокойно, отдадени на националния спорт – яденето на семки. Оказва се, че трябва да платим по 10 евро, за влезем в страната. Нашият шофьор вдига рамене и казва с много позната за мен интонация: „Нали знаете… Албания. Албания.” И сякаш това обяснява всичко – и входната такса, и „Мерцедсите”, и семките…
Колкото и да е красива природата в околността на града, Тирана очевидно трудно би могла да се превърне в любима дестинация на световния елит. Градът е особено труден за описване, защото не може просто да бъде наречен „беден”, тъй като по улиците има само германски коли. Не е и „мръсен”, защото кофите за боклук са добре изчистени.
Само че тук живеят най-странните хора, които съм виждала, и те определено не приличат на европейци, според традиционните разбирания (не и според разбиранията на някои европейски партии с либерални платформи, за добро или за лошо…)
На места столицата напомня на крайните квартали на София – неизбежна аналогия, но липсата на модерни сгради (като се изключи лъскавият централен хотел), е осезаема.
Впечатление прави, че никой в града, поне привидно, не изглежда особено нещастен, хората седят и си почиват по пейките, сякаш се намират в най-красивия европейски градски парк. Контрастите не са нещо необичайно тук и не е случайност да се види привидно третокласен ресторант, чиято тоалетна е обзаведена с италиански фаянс и керамика от най-висок клас. Навсякъде се усеща силното влияние на Италия. Италианският език за албанците сякаш е като английския за европейците – втори най-използван след родния.
Сега внимание! Морските деликатеси в столицата, които формират основна част от националната кухня, не са за хора със слаби стомаси! Поне не и в ресторантните в центъра! За сметка на това можете да намерите чудесно прясно мляко и нещо повече – за почти никакви пари можете да пиете най-вълшебния топъл шоколад на света в почти всяко кафене! Други екстри не очаквайте – това не е страната, която обича да глези туристите (макар, че имитацията на туризъм тук е особено разпространена)! 
Предстои най-трудното: завръщането. Освен полетите на Bulgaria Air до Тирана, които нямахме късмет да са в удобен за нас ден, единствената възможност за достигане в родината е двайсетчасово пътуване с автобус през Скопие…
След това изпитание, човек е склонен никога, ама никога повече да не поиска да пътува с подобен транспорт. Но както е казал мъдрецът: „Понякога пътуването е чудесно само в спомените.”
