Животът - по-силен от фантазията

Онова, което се случва,  

след като съм го предизвикала, навикът да не мисля, за да се справя с онова, което се случва… Животът – по-силен от фантазията, по-жесток от въображението… Колко често си казвам на ум: “Това не ме интересува” и колко пъти съжелявам за изборите, които правя?

Port, wallpaper, Japan 2007 на Katrin Olina

Underground репортаж

В градинката пред църквата “Св. Седмочисленици” в София…

… има стъпки на врабчета в белия сняг. Там седи това бетонно кошче за боклук, което гледа с ново лице. Дали празнотата вътре в него е причина за фаталното му изражение…?

Блогът ми бил като за High School

Get a Cash Advance

Флейти, цигани и гласове през ‘007

Следва…

Нова класация на музиката, която прослушах през изминалата година, когато имах настроение да слушам, разбира се. Изброявам албуми, за които разбрах и харесах в рамките на 2007 година, като не е задължително да са излезнали през същата, да уточня!

1. Nina Simone – Remixes
2. Mohamed Naiem & Hossam Ramzy – Master Of the Arabian Flute
3. Cigani Ivanovici - Best
4. Amy Winehouse – Back To Black
5. Madonna – Confessions On A Dance Floor

6. Vlatko Stefanovski – Best
7. NIN – Year Zero
8. Oliver Shanti – Tai Chi Too
9. Elton John – Best
10. Lhasa de Sela – The Living Road

Хм. Оказва се, че са само 10 албума! А мислех че са повече!

Хайде, плъхът е наред

Моята идеална 2008 година ще е следната:

Всички наоколо гледат своя интерес и не ми се бъркат по никакъв начин. Запознавам се с hora, които следват мечтите си. И аз самата следвам само своите желания. Не правя нищо против себе си. Виждам плановете си наредени един по един да се сбъдват. И най-малките ми усилия дават неочаквано добри резултати и са оценени. Лесно ми е. Доволна съм, защото не завися от неблагоприятни външни обстоятелства, не следвам чужди цели. Успявам най-после да постигна материална независимост. Усещам свобода. Ето как си представям супер успешната 2008 година! Искам всичките ми мечти досега да заемат своето място, като голяма част от тях ще се окажат излишни, предполагам.

Хайде, плъхчо, ти си наред!

В езерото - огледало

Небе сред облачните лебеди и победител сред вода…

Отдавна искам да напиша за този лебед, по този начин, с тази снимка. Тя е от март тази година, направена не точно в “езерото-огледало”, ами по-скоро в канала на Hempton Court в Лондон, до колкото си спомням. Страховито я разръчках с Photoshop в последствие, но ми страшно стана драго да я ръчкам и ми харесва, харесва ми как си поиграх с Photoshop-а. Ето какво постигнах:

Оранжевата къща

Ето останките от снега по кьщата отсреща тази сутрин:

Но… сняг е останал само от едната страна на покрива. Къщата е оранжева, а климатикът й е по-голям от прозореца. Зад нея има нахвърляни стъкла в рамки. На заден фон се е изпънал Големият блок.

Студено е. Жълти листенца трепкат по някои от храстите и дърветата.

Слънцето хвърля неясни погледи в прозорците на съседите. Тези погледи се отразяват върху Оражневата къща, но снегът на едната страна на покрива не се стапя.

Интересно, дали ще го има и утре? 

Нощно такси

Посвещавам на всички знайни и незнайни шофьори на таксита и специално на себе си, тази лична история, предадена под формата на разказ. Разказът беше публикуван в сп. “Следва” преди 3 години под името ”Хлапачка”. Прекрасната картина е на Борислав Бончев.

 

ХЛАПАЧКАТА

Таксито зави от пряката надясно и излезе на булеварда. След кръстовището Тото намали и погледна часовника на таблото. Два и петнайсет. Беше безлюдно. Спря малко по-надолу, до тротоара, там, където обикновено се нареждаха с останалите. Сега имаше само една спряла кола. Колегата го нямаше вътре. Сигурно е отишъл за кафе, помисли си Тото и се прозя.
Лампата на стълбището на високия блок светна. Той се загледа нататък. След малко долу на входа се показа момиче и се огледа. Тото изчака да види кой ще излезе след нея. Никой не се появи, а момичето се насочи към колата му. Тя отвори вратата, наведе си и попита забързано:
- А дали за три лева можем да стигнем до Сточна гара?
Тото я изгледа с любопитство. Изглеждаше малка… под осемнайсет със сигурност.
- Абсурд, принцесо, до там е поне шест, даже осем…
Тя тъкмо щеше да затвори вратата и той каза:
- Качи се, качи се! Няма да вървиш сама посред нощ!
Момичето седна в колата и объркано обясни докъде горе-долу трябва да стигне. Тото тръгна нататък и я заразпитва:
- Какво, пари нямаш, аа? А-а къде е гаджето ти, защо те остави така сама… Как може? Поне да те беше изпратил?
- Оставих го. Скарахме се. - Тя го погледна. Имаше зелени, интересни очи. - ‘Ми, имам само три лева в мене.
- А ако не те бях качил, какво щеше да правиш?
- Пеша.
- До Сточна гара? - Тото се засмя. - Ти май нещо не си добре!
Помълча и каза:
- Аз се казвам Тодор, но ми викат Тото. А твоето име как е…?
- Людмила. Люси.
- Ти си на около шестнайсет. Или се лъжа, а?
- Какво те интересува!
- Твоят приятел е голям нещастник да зареже такова хубаво момиче само посред нощ!
- Ако искаш да знаеш съм точно на шестнайсет! А с него се скарахме и аз си излязох, не съм го молила да идва с мене. Може даже да не знае.
- Абе, ужас, ти казвам - каза Тото, по-скоро на себе си.
Вторачи се в пътя замислено. После погледна момичето за миг.
- Ти си наистина хубава. Знаеш ли? - Посочи към огледалото:
- И аз съм хубав. Харесваш ли ме, Люси?
Тя се засмя по детски и вдигна рамене.
- ‘Ми, не знам…
Тото зави и се отклони от булеварда.
- Виж сега, как ще направим. Ето там ще спрем за малко. Има едно кафене. Тъкмо точно дотам стигат твоите два лева! Нали така? Аз ще взема две кафета. Ще пиеш кафе с мен, нали? - Не изчака отговор - Пушиш ли? Ще взема и цигари. Изчакай ме тук.
Когато се върна с две пластмасови чашки и кутия синьо Виктори, Тото опъна седалката на своето място назад и се излегна. Запали цигара и се загледа в момичето.
- Не си на шестнайсет. На колко си?
Тя преглътна и остави чашата. Взе си цигара от кутията.
- На четиринайсет. А ти?
Тото се усмихна като ангел.
- Няма значение.
- Някъде на двайсет и една, нали?
- Точно така. - Седна, прегърна момичето и я придърпа към себе си. - Целуни ме!
Тя се дръпна и кафето се разплиска.
- Не ти ли харесвам?
- Хресваш ми…
- Тогава само една малка целувчица, хайде!
- Не! - Тя отвори вратата и изхвърча навън.
Тото запали, настигна я и и подвикна намръщено:
- Влизай! Няма да те закачам повече!
- Обещаваш ли? - попита момичето.
- Обещавам. - И когато тя седна и тръгнаха, добави - Винаги мога да си хвана проститутка, ти какво си мислиш. Просто ми харесваш именно ти. Имаш класа!
Остави я там, където тя му каза. Не й взе пари.
След като момичето слезе, Тото се погледна в огледалото. Поглади наболата си през нощта брада и каза:
- Хлапачка!

Бели и “Сини” Ангели

Днес ще пиша за Белите и за “Сините” Ангели…

Целият ден днес е ангелски - снежен, бял и зимен, но топъл. Жесток, но спокоен. Така мога да го обясня и понеже думите не са достатъчни - имам истинския късмет да намеря илюстрация, която точно да описва ангелското днес:

Но… остават по-малко от 20 минути до края на деня… Белият Ангел. Той е почти като “Синият Ангел” – филмът, който прави супер-известна германската желязна мадама Марлене Дитрих преди сто хиляди години. Ето отражението на снега върху деня върху настроението върху блога – романтичен и ретро…

Между другото, какъвто и имидж да е имала Марлене Дитрих, каквито и заглавия да са слагали на филмите й – истината, според ироничната ми гледна точка сега, се крие в лицето, позата и автобиграфията й. И аз разбирам: тя едва ли е била Ангел… Но съдейки по модата – колко ли брутално и новаторско е било кино-времето, за да бъде това лице, този характер, именно, избран за ролята на Ангел… Уви, не съм гледала самия филм, така че асоциацията ми може да се окаже повърхностна… Но често напоследък се сещам за автобиографията й, която съм чела доста отдавна, макар че не мога да се сетя как се казваше точно книгата… Беше ме впечатлила именно с това, че искрено бяха описани някои черти от храктера на нас – белите и сините жени. Но едно е ясно – и аз, както се казва в стихотворението, - не съм Ангел. Особено пък Бял.

Но денят ми беше ангелски…

Към 2046 година

Ето това е музиката, за която искам да си спомням и през 2046 г.

 Подредени са така: най-отпред са любимите ми песни напоследък… а най-отзад онези, които съм харесвала по-рано…

1. NightWish - Sleeping Sun

2. Sublime - Santeria
3. Fleur - Как все уходит
4. L. Pavarotti & Maria Callas - Puccini - La Boheme - O suave
5. Miles Davis - Concierto De Aranjuez
6.  Zemfira /KINO Tribute/- Kukuchka
7. Кали & Сашо Роман - Дали съм жив
8. The Stranglers- Walk On By
9. Madonna - Sorry
10. Robbie Williams - Feel
11. Wolfgang Amadeus Mozart - Requiem in D minor
12. LTJ Bukem - Constellation
13. Thivery Corp. & David Byrne - Dance On Vaseline
14. Stakka Bo - The Great Blondino
15. Нина Николина - Не мога
16. Rob D (Matrix Theme) - Clubbed To Death
17. Стефан Вълдобрев & Infinity & Arabel Karayan - Аз ли съм или не съм
18. Metod Men Resident Evil OST - Release Yo Delf (Prodigy Mix)
19. Dean Martin - Sway (2046 OST)

20. The Cranberries - Promises
21. Guano Apes - Big In Japan
22. George Michael - Jesus To A Child
23. Нова Генерация - Страх 2
24. Massive Attack - Safe From Harm
25. Ozzy Osbourne - Cloes My Eyes Forever
26. Nirvana - Something In The Way
27. Elton John - I’m Still Standing
28. The Doors - When the Music’s Over
29. Jean Michel Jarre - Chants Magnetiques 2
30. Depeche Mode - Enjoy The Silence