Раздяла

Реших на езерото огледално

за своята раздяла да разкажа.

 

От слънцето лъчи кристални

зелената гора пробиха,

направиха ми стол, на него седнах

и лилиите водни разцъфтяха,

 

и жабките замлъкнаха от страх.

Започнах да разказвам на водата,

но ме прекъсна езерната тишина,

защото езерото е око, което

 

раздялата не може да приеме,

но може ли да е око, ако

не плуват никакви сълзи във него?

Не чува езерото и не вижда!

 

А аз реших да споделя

със него точно силната си мъка,

раздялата реших, че мога да удавя

в дълбоката вода. Не мога!

 

Раздялата не мога да удавя!

 

*Рисунката е авторска. All rights reversed ©