Рисунката е авторска. All rights reserved. Copyright © 2012
1.
Привличат ме спомени,
бледи светлини бетонни.
Прошепват: “Я, ела при нас…”
Затичвам се, за да съм с тях,
но неочаквано се свличам.
Разголен корен ме е сграбчил
и колената ми разсича
калта на Дни: дечица диви,
разпръснали омръзнали играчки
по пода на света щастлив:
- очи от кукли ококорени;
- автомобилчета с врати изкормени;
- от LEGO без глави човечета;
- флумастери засъхнали, отворени;
- от пъзели загадъчни парчета.
2.
Под корена мъчително приклещена,
напъвам мускули до спазми.
О, Дни обсебващи, дечица бесни,
препускащи и невъзпитани!
Деца безчувствени и празни!
Деца нахални със лица обидни!
Веднага престанете да се гоните!
Не ме познавате, защо ме дразните?
Разбитите ми колена се ронят
на парчета…
3.
Но корена разчупвам – ето!
СВОБОДНА СЪМ
ПРИ СПОМЕНИТЕ СИ да ИДА…
УРА!
