Истанбул – град на движението


Оставете се на настроението си. Е, проучете преди това малко, да, все пак Истанбул е огромен…

На мен лично не ми бяха толкова интересни джамиите, църквите, историята, която извира отвсякъде. Те, разбира се, бяха атрактивна добавка към онова, което действително ме заплени: миризмите, хората и най-вече мащабът…

Босфорът е син, ама ужасно син и това е основното впечатление от него, което ще ми остане от това лятно пътуване. Автобусът влиза в Истанбул половин час и през това време си мисля, че огромните градове са или пълни с възможности, или ужасно подтискащи… Във всички случаи мащабът мобилизира бързо силите ти и ако не ги пазиш внимателно – ги изпива, оставяйки те задъхан и уморен! Но не и Истанбул! Тук се усеща един особено вдъхновяващ сетивата ред и дори „еснафско“ внимание към твоето добруване – и чрез храната, която е навсякъде, и чрез спрелите по пътищата хора… Изобщо темпото на Истанбул е чудесно!

Къщите са накацали по хълмовете около Босфора и около чистите шосета. Морето в далечината, което, както казах, беше синьо, имаше цвят на шала ми – стандартното, с което всяка турстка иска да се снабди от Капалъ Чарши, който в моя случаи ми беше подарък от беларусеца Андрей, който имаше доста пари от бизнеса си с компютърна техника, и го купи за 20 лири след половинчасово пазарене с нелюбезния продавач.

Истанбул е град, който се движи. Онова, което местните европеизиращи се (и непрекъснато сравняващи се с Европа, уви, в нейна полза) турци, смятат за най-вълнуващото за туристите, се предлага в централните части на мегаполиса. Но то не е нещо кой знае колко особено, ако се сравни с културните богатства на други столици, които са подслонявали империи. Онова, което на мен ми се стори най-ценното и интересно е уютът на града, който се крие някъде там  – в младостта на хората, енергията и цветовете на дрехите им. И в усмивките, когато  дават, когато не искат парите ти в замяна. Турските мъже явно обичат да се забавляват, затова непрекъснато те заговарят. Те са смехотворно убедени, че светът идва при тях, за да остане завинаги, и правят разочаровани физиономии, когато си тръгваш, за където си тръгнал. Те ужасно много искат да бъдат разбрани от европейския свят, а това е иманно защото те самите се опитват да го разберат. Но трудно ще им се получи, именно заради османската култура, мисля си аз. Но първоначалното впечетление е, че хората в Турция полагат големи усилия, за да живеят по-добре и по даден начин успяват!

Още снимки тук.

Advertisements

3 thoughts on “Истанбул – град на движението

  1. Благодаря за коментарите! Радвам се, че все още ме помните! 🙂
    Да, заредих се с емоции… Нямаше ме дълго! Това е защото ми се иска да пиша само за неща, които намирам за смислени. Ще пиша пак когато се случи нещо което да ме извади от релсите. Ново пътуване, може би? Надявам се да бъде скоро…

  2. Хей, как ме радва, че си се завърнала и пишеш отново. Виждам, заредила си се с емоции. Аз винаги казвам – няма по-хубво от това човек да поскита и да види свят.

    Хубав е твоят Истанбул! 🙂 Пиши още!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s