Добро утро, Белград!


Introduction & resume:

These are my travel notes made during a 8 days trip in the Western part of the Balkans. We were 6 persons from different coutries: Diego from Italy, Anusith from France,  Matthias from Austria, Radka and Sonya – from the Tcheck republik and me – Emilya – from Bulgaria. We started our trip from the Central Train Station in Sofia, Bulgaria and went to Belgrade, where we passed 2 days in a beautiful central hostel. Then we went to Novi Sad. We left Serbia and entered in Bosnia & Herzegovina. We slept in Saraevo, then we went to Mostar. Then we made a visit of Montenegro where we passed 2 days in the amazing village of Kotor and then we entered in Albania and stayed for 2 days in the capital Tirana. We came back from our trip via Macedonia. It was March and the weather was not so cold, but also not so warm. These travel notes were published in 2 serial issues in the Bulgarian life-style magazine ROUGE, where I used to work in these times. The photographs, who are far from proffesional, are also mine.

––

Това лудо пътешествие се състоя в началото на пролетта, когато дърветата са все още голи, но полята и небето са наситени с достатъчно цвят, за да искаш да се насладиш на все повече и повече гледки. Добро време, за да тръгнеш на запад от границата на България, където изобилства със спиращи дъха пейзажи. В тази посока се говорят славянски езици, които със своето звучене, лесно могат да те заблудят, че разбираш за какво точно става дума. В страните от бивша Югославия, които нашата малка компания посети, и в Албания, където познатият балкански манталитет се преплита с неподозирано силно италианско влияние, ние прекарахме общо 8 дни – изключително малко време, за да проникнеш в бита на съседите си! Но все пак достатъчно, за да се поогледаш…balkan-trip-for-8-days-0213

Добро утро, Белград!

първи ден

(Из „Осем дена из Западните Балкани“. Статията в пълен вид e публикувана в рубриката My Trip в брой 05/2009 (май) на списание Rouge)

Влакът разцепва сутрешната мъгла, в която е потънал градът, и спира на централната гара. Ръми леко и все още се развиделява, но въпреки лошото време, нашата компания кипи от енергия и желание за приключения. Нито дъждът, нито полумракът могат да променят решението ни да не пропилеем нито секунда от предвидените осем дена! Обсебени от идеята да видим, усетим и преживеем колкото се може повече, бързо се спускаме към центъра на Белград: първата спирка от нашата разходка из Западните Балкани. Едва осем часът е и е неделя, но, странно, по улиците на сръбската столица се виждат доста хора. Дали заради песимистичното ми сутрешно настроение или заради друго, но първото ми впечетление от Белград е негативно. Очаквала съм по-богат, раздвижен и жаден за промяна град… И нали доста мои познати са изразявали възторга си от сръбската столица! А кое е първото, което се изпречва пред погледите ни?

balkan-trip-for-8-days-004

Двете бомбардирани от НАТО административни сгради, чиито изгорени фасади западните съседи пазят като паметници на войната! Но все още нямам представа за красотата на града и не мога да знам, че истинското очарование на тази столица ще усетя чак когато, в средата на деня, видя гледката от централния парк, там, където Сава и Дунав събират водите си, блеснали под лъчите на слънцето.

balkan-trip-for-8-days-072

Улиците в центъра на Белград са широки, чисти и поддържани, но не очаквайте по тях да видите онези скъпи марки автомобили, които фучат по софийските разбити пътища. Доста сърби все още карат коли модел “Юго”, както и среден и нисък клас автомобили. В центъра няма толкова пици и дюнери, както в София (и това е последното ми сравнение), но пък има огромни сандвичи с плескавици, толкова големи, че едва се отхапват. На обяд сядаме в приятен ресторант в самия център на града, който е обслужван еднолично от едра усмихната келнерка. Питаме я за разликата между шопската и сръбската салата, тъй като и двете присъстват в менюто, на което тя отсича: “Разлика няма.”
На излизане от ресторанта сме облени от силно пролетно слънце. Когато очите ни свикват със светлината, успяваме да видим, че в църквата оттсреща се провежда шумна сватба. От скъпи Мерцедеси (но не последни модели) излизат двама мъже на средна възраст, единият с шикозно кожено яке, другият с марково сако и шал, и двамата с лъснати обувки и черни гъзарски очила. Те се оглеждат леко надменно, но и неспокойно. От двете им страни като по команда застават няколко едри мъжаги. Малко по-късно, пред изумените ни погледи, двамата баровци ще дадат благословията си на двойката. Булката излиза на входа на църквата и в този момент със завиден ентусиазъм и старание, един младеж започва да размахва националното знаме над главата й.

balkan-trip-for-8-days-045

Всички пляскат и юнашки се прегръщат. Сватбата излиза от двора на църквата и тръгва по улицата. Смесваме се с тълпата усмихнати роднини, приятели, цигулари, циганчета и младежи с фесове. Малко по-надолу изоставяме шумното събитие и продължаваме обиколката си из града. Пред голяма административна сграда погледите ни са привлечени от стълпотворение на сини униформи. Дали не е стачка на полицаите? Толкова са много служителите на реда тук… Но, както един човек ни обяснява, всъщност стачкуващите са стотина тютюнопроизводители, които обаче така и не можахме да видим, заради плътния полицейски кордон.
balkan-trip-for-8-days-005

Достигаме до централната градина край реката, където се сблъскваме с импровизирано хоро. То се играе предимно от възрастни хора, които упорито спазват традиционните стъпки и ако някой от тях се поколебае, останалите започват да тропат с крака още по-настойчиво и танцът се задвижва отново.
През този ден оставам с впечатлението, че ние сме единствените туристи в Белград.imgp34701Дори по лъскавата централна улица, в чиито горен край се продават значки и знаменца от времето на Югославия, почти не срещаме чужденци. Също и в хостела, подслонен във великолепен стар апартамент, където отсядаме, туристите са предимно македонци и сърби. Жената на рецепцията обяснява на английски, че Сърбия сега е много затворена: „Хората не ходят из чужбина, някои от тях не са излизали от страната повече от 20 години. А заради войната и чужденците не са толкова много.”dscn4318

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s