За паметник на Никола Вапцаров в Испания


Nikola Vaptsarov’ s Poetry on English

„Spain“ by Nikola Vaptsarov

Той е страхотен български поет. Той се нарича Никола Вапцаров. Надявам се, че неговото име вече не е спорно. Надявам се, че половин век след смъртта му, величието на таланта е заличило политическите спекулации около „комунистическата“ му „идеология“. Факт е, че с неговото така наречено „народно дело“ беше изключително неприятно злоупотребявано в името на политически интереси в продължение на десетилетия.

Две години след разстрела на Вапцаров, когато бива наложен с кървава сила комунистическият режим в цялата страна, за лявата идеология не е написано повече нито едно искрено стихотворение. Разбираемо е в такъв случай, че левите партии в България (а тя винаги е била една, междувпрочем…) обичат да се кичат с името на Вапцаров. Но, уви, техният поглед към неговото творчество е чисто идеологически. А Вапцаров може и трябва да бъде оценен истински и реално само от всички българи и, смея да твърдя, от целия свят! И то в контекста, в който е живял, защото по начина, по който изживява своето време, поетът не се отличава по нищо от интелектуалците в Западна Европа, за които лявата идея, поне на приказки, е просто задължителна. Но какво новаторство има в неговите думи! Като сила на поезията, аз смятам, че Вапцаров едва ли отстъпва на Федерико Гарсия Лорка, например. Подобно на него, бедата на Вапцаров е, че живее във фашистка тогава държава и е разстрелян по обвинения, че е комунист. Но има и други теории. Въпреки тях, безспорно това е срамен разстрел, който тежи на цялото българско общество и е добре да му служи за урок. България е длъжник на Вапцаров. Защото всъщност творчеството на поета съвсем не е пропито толкова силно от комунизъм и идеологията е една от послените теми, които го вълнуват. Както при всички нормални, мислещи хора, впрочем.

Когато учех в гимназията, неговата поезия беше част от учебната програма, както трябва да бъде (това беше в края на 90-те ). Министерството и учителите ми бяха оценили Вапцаров, за което съм им благодарна. Сега смятам, че всяка негова липса от учебниците би била огромна загуба за българската култура. Той е оставил най-хубавите модерни стихове, които могат да се прочетат на български. Той е последният свободен български поет! Чак в наши дни ние можем да говорим за продължение на качествената българска литература, макар че все още масово повечето български хора на перото са прекалено несвободни в мисленето си, с леко провинциални комплекси, копиращи, прекалено рационални и, бих казала, една идея скучаещи, за да създадат нещо толкова добро.

Но да се върнем на Вапцаров. Днес ми хрумна една чудесна идея! Много бих се радвала тя да се осъществи някой ден. Мислех си за любовта на поета към Испания. Днес в Испания живеят страшно много българи. Смятам, че  нещо, което наистина би си струвало да се направи и кауза, която е наистина смислена, е да се издигне паметник на Никола Вапцаров в Испания. И сега искам да кажа нещо за паметниците на поета, които са тук в България. Те са в стил, който може да се нарече соц-реализъм, и някои от тях са крайно несъвместими с музикалността и темите в творчеството му.

Понякога го изобразяват огромен и с овързани безформени крака. Или пък като работник. Но скулптурите просто забравят, че това е човек, за който думата „работник“ е просто имидж. Това е личност, модерна, интересна. Та той е повече моряк, отколкото работник! Та той е прекрасен поет! Хей, творци от соц-а, как ще ме убедите, че това каменното нещо е онзи поет, който пише за пролетта, любовта, киното, пътуванията?  Така ли трябва да изглежда авторът на „Романтика“ и „Испания“? Според мен подобен паметник не подхожда за Испания. Там също имат малко от „сечения“ стил с чуковете и мускулите (о, благодарим ти, генерал Франко!), запазен върху някоя фасада, но това са по-скоро изключения. Според мен, трябва да се направи международен конкурс за модерна скулптура на поета (но без да се толерират абсолютните абстракции, които биха останали чужди на българите там – повечето от тях със сигурност не се интересуват от работническото битие на Вапцаров). В крайна сметка това е конкретна личност, която е добре да бъде разпознавана от сънародниците ни в Испания. Мечтая си в този конкурс да не се толерират автори, свързани с левите партии, защото тогава обликът на този поет, който ние трябва да рекламираме като световно име, ще бъде едностранчив. И нека не бъде Вежди Рашидов скулптор, моля ви се!!! Нека и той да се прояви веднъж поне като министър, а не само като артист :))… Сами се сещате, че при тези крайно разумни условия не е много сигурно дали тази идея би се харесала на Министерство на Културата… И все пак си струва да се пробва. Аз аз съм убедена, че това е една великолепна идея, един малък жест за българите в Испания. Бих се борила за реализирането й! А вие какво мислите?

Advertisements

One thought on “За паметник на Никола Вапцаров в Испания

  1. Emcho! Izviniavai za latinicata, no tam kadeto sam niama kirilica, i vypreki tova ne moga da se vazdraja ot komentar, a edva sega prochetoh i vednaga mi se iska da spodelia :))

    Vapcarov e chudesen poet, mai mi e nai-liubimia bylgarski poet, ili pone edin ot nai- … I mnogo se radvam, che i na niakoi drug mu idva na um da mu otlepi etiketa i da go oceni kakavto e / kato poet, osven, che e hubav kato chovek – muj, vunshno /

    Ne dochetoh statiata ot entusisazam, no niamam nishto protiv pametnik, kadeto i da e :))

    I eto pozdrav, ne znam zashto mi se struva tematichen – http://www.youtube.com/watch?v=clq01TXQR0s

    A utre – shte ti pisha na kirilica! :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s