Игра на ротативка


Гледаш долната страна на листенцата на зеленото растение, което е обърнато към прозореца, а не към теб, и разбираш: то има повече нужда от светлината, отколкото от твоето присъствие. Хубаво е, че не му пречиш и дори му помагаш, когато го поливаш с вода. Цветето само по себе си не ти дава повод, но ти става тъжно.

Внезапно се чуваш как си въздъхнал, без да искаш, полугласно: “Защо!?” Ако можеше само да разбираш себе си, щеше да чуеш продължението на мислите си: “Защо непрекъснато се старая да разбера кое именно е Важното, а все се получава така, че не успявам нито да дам на хората, които обичам, спокойствието, от което те имат нужда, нито да живея, както желая… Искат ми се и двете и още не е късно, но ме е притиснало поредното взето внезапно решение, което си е присвоило главното „В“ от думата Важно. И ето сега – решенията, а не смисълът им, ден след ден ръководят живота ми. Прилича на игра на ротативка.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s