Пет ангелски години


На този разказ му беше обещана публикация на страниците на Capital Light. Когато за кратко време успях да намаля обема на текста от 15 000 знака на 9 000, за да се впише в стандарта на изданието, получих следната похвала от Богдан Русев: „Имате много професионално отношение към текста, доста рядко се среща, браво! Ще го публикуваме със сигурност!“. Докато си спази обещанието обаче, Богдан Русев престана да бъде главен редактор на Capital Light. Затова пускам този разказ тук. Той е по истинска история.

Макар да не е голям като площ или население, град Г. разполага с цели два университета: Южният и Най-Елитният. Според местните хора обаче, които са горди патриоти, университетското образование няма кой знае каква стойност. Те предпочитат да оценяват реалните неща. Затова жителите на Г. доста повече се гордеят с футболен клуб “Де зората”, от където, твърдят, произлиза най-голямата българска спортна звезда Димитър Бербатов.

Именно в Г. се случила нашата история, в която главен герой бил Ангел. Той израснал като затворено момче и от малък нямал много приятели. Никой не знаел и за неговите връзки с момичета. Дълго след като завършил училище, Ангел не се занимавал с нищо. Само отвреме-навреме поправял семейната кола или поработвал, ако се наложи, в кръчмата на чичо си на главната улица. Но любимото му занимание било да си седи вкъщи, да брои каналите на телевизора и да прави само Бог знае какво. Една вечер Ангел бавно приключвал с работата си зад бара в тъмния край на заведението. Внезапно сред мрака на опушените стени, под приглушените светлини, се появила Тя.

Срещата с Нея променила изцяло живота на младия мъж, както се казва в турските сериали. Той се влюбил на мига, в който жената се съгласила да бъде почерпена с най-хубавото уиски. Представил й се:

– Ангел.

– Ангелина – отвърнала тя и подала ръчичка. Той се засмял срамежливо и вместо да каже “Май сме адаши”, както се казва в някои други краища на страната, рекъл:

– Имаме еднакви имена!- и се изчервил.

Отлагайки затварянето на кръчмата за по-късно, Ангел тромаво приближил стола си до този на Ангелина и започнал да й разказва за себе си. Макар че в неговия живот не се било случило нищо интересно, или именно поради това, той копнеел да говори. Споделил й в най-досадни детайли за самотата, отчаянието и безсмислието, които често го налягали в града и почти едновременно с това подчертал огромното значение на Г. за страната. Похвалил се и с цигарите без бандерол, които държали под щанда, и обещал на Ангелина, че за нея те ще бъдат абсолютно безплатни. Минало се доста време преди нашият герой най-сетне да се заинтересува от нейната история. Било средата на октомври и жената казала, че туку-що е пристигнала в Г. Била студентка първи курс, английска филология, в Южния университет.

– Не съм на 19 години, нито на 20 – леко извинително навела глава тя, но Ангел не отдал значение на думите й и приветствал ентусиазма й да учи. След това стремително се отплеснал в обяснения как той самият изобщо не пожелал да се занимава с университети… Когато я попитал откъде пристига, Ангелина му казала името на непознато за него село, за което споменала, че е на стотици километри от Г., в срещуположния край на страната. Тя обяснила, че баща й и майка й не я подкрепяли, даже напротив, но това не успяло да я спре. Все още нямала квартира…

Още на следващия ден Ангелина заживяла в дома му. Тя не разполагала с почти никакви пари и макар че многократно казвала, че иска да си намери работа, той не й позволявал. За пръв път в живота си, Ангел хвърчал и се раздавал, без да щади сили. Той придружавал приятелката си навсякъде, карал я с колата из града, обикаляли заведения и дискотеки. Следващите месеци връзката им се развила в чудесна посока. Всеки втори петък обаче, Ангелина заявявала, че си отива на село. Събирала бързо багажа си и се хвърляла в рейса, категорично отхвърляйки предложението му да дойде с нея. Така неговата муза, неговото спасение и надежда изчезвали за няколко дни към място, чието име Ангел все не успявал да запомни. Сега, с жената до себе си, той имал одобрението на цялата си рода: от майка му, до чичовците, лелите и третите братовчеди.

Тя завършила първата година в университета, а все така се разбирали. Завършила и втората. Родителите на Ангел освободили цял етаж в къщата си за младите. Завършила и третата година и нашият човек сериозно се замислил за сватба. Започнал все по-често да се отбива в салона при сестра си, която била фризьорка. Завъртал се около столовете, пооглеждал се в огледалото и въздъхвал: “Да взема да се оженя за Ангелина, а?”. А сестра му го питала, между другото: ”А нейните родители? Тя си пътува толкова често към родното село, какво мислят те?” А той мълчал… Или казвал: “Тя не е в добри отношения с тях, не си говорят”. Сестра му се учудвала, как не се разбираш с едни хора, а прекосяваш на всеки две седмици цяла България, само да ги видиш. Но не му се месила, оставяла го сам да си решава. Ангелина завършила и четвърти курс в университета. Когато Ангел намеквал за сватба, тя отвръщала: “Искам първо да си взема дипломата и тогава всичко останало!”. И той, макар че не бил много по тази част с образованието, не възразявал. Радвал се, че животът му се подрежда и че чичо му иска да го прави управител на заведението.

Обаче тя заявила, че ще запише и следващата степен в университета – пета година. Ангел трябвало да я изчака да се дипломира и след това имал нейната дума, че наистина ще вдигнат сватбата. С голямо нетърпение той броял месеците, седмиците и дните до деня на нейното дипломиране. И така, в решителния ден, тя взела дългоочакваната хартийка и вечерта излезли из града, да отпразнуват събитието. На следващата сутрин сестрата на Ангел отворила салона, както обикновено, към 10 часа. Малко след това телефонът звъннал. Бил брат й.

– Ангелина я няма! Взела си е някакви неща и е изчезнала, знаеш ли къде е? – задъхано избъбрил той.

– Не е тук! – отвърнала тя. – Да не сте се скарали?

– Не сме се карали, сестра ми! Даже напротив – вчера уточнихме деня на сватбата… Почерпихме се за дипломата, бяхме и на ресторант… Всичко както си му е редът! А сега е изчезнала! Не мога да повярвам…

Той събрал дъх и казал решително:

– Ще я обявя за издирване!

Тогава фризьорката решила да отиде на място и да види брат си.

Ангел седял в креслото, втренчен в заглъхналия за пръв път от години телевизор и повтарял:

– Отвлекли са я! Тя не би си тръгнала без причина… Без да ми каже…

– Сигурно е заминала по спешност за родното си село! – казала сестра му – Може някои от техните да е починал…

Той се поуспокоил с тази мисъл, но след седмица, в която тя не се обадила изобщо, му станало ясно, че може и да не я види повече. Не вярвал на сестра си, която твърдяла, че жената просто си е взела дипломата и си е рекла: “Завърших. Какво повече ще правя тук? Я, да си ходя…” Отказвал да проумее, че още когато са се запознали, Ангелина си била казала: “Абе, какво ще плащам за квартира, я при тоя тук да се подслоня…” Не разбирал как и защо тя би го лъгала цели пет години! Всъщност той изобщо не вярвал, че това е краят на историята.

Защото това не бил краят. Ангел решил да намери годеницата си на всяка цена! Имал нужда от обяснение и за пръв път, откакто били заедно, отишъл в университета, за да разпита за нея. Скоро му се наложило да осъзнае колко повърхностен и глупав бил, защото се оказало, че дори не се сеща за фамилията й! Започнал да проумява, че след пет години съвместен живот с тази жена, не само че не помнел фамилното й име, но и никога не бил виждал нейн документ, нито познавал нейни колеги! А щели да се женят!

След като разпитал из града, той все пак намерил познати на Ангелина от филологията. По описанията им разбрал, че става дума за една и съща жена, само че в университета я познавали като Теодора. И тогава, не без помощта на сестра си, Ангел внезапно проумял, че когато му се е представила, жената просто била повторила името му: Ангел – Ангелина!

Няколко дни след шока, който получил от разобличаването на своя ангел, братът се сдобил с името на родното място на годеницата си от регистрите в университета. Разгърнал картата на България и го оградил с кръгче. След това се качил на колата и със свирепа решителност се насочил към натам.

Пристигайки в селото, той разпитал за Теодора и бързо намерил нейния дом. “Искам да разбера преди всичко защо ме е излъгала за името си… Искам да знам как да си я върна?! Искам тя пак да живее с мен! Може би просто ме е наказала, че не запомних фамилията й… Или е нещо друго, което не знам…” – редял си наум.

Огледал къщата, пред която се намирал, отворил портата, влязъл в двора, изкачил стълбите и потърсил звънеца. На него пишело “Стоянови”. “Ето, научих й фамилното име!” – тържествуващо и малко глупаво си помислил той.

Звъннал и вратата му отворил мъж:

– Да?! Кой сте вие?

– А ти кой си, бе! – сопнал се Ангел. И добавил войнствено:

– Търся Теодора, която се казва Ангелина… Идвам от Г.!

Зад мъжа се показало добре познатото лице на бившата му приятелка, но сега то имало променено, безразлично, каменно изражение. Устата се отворила и леден глас отсякъл:

– Господине, не ви познавам!

После се обърнала към мъжа, който отворил вратата:

– Не познавам този човек! Може би ме е виждал в Г. и сега идва да ме търси… Но аз не го познавам, наистина!

Ангел загубил ума и дума, още повече че зад гърба на жената изникнало седем-осемгодишно дете.

– Ами… родителите ти?… – било единственото, което се сетил да попита.

А тя отговорила:

– Дошъл си да търсиш истината? Добре, ето ти я истината – те са мъртви! И двамата! – и затръшнала вратата под носа му.

Advertisements

One thought on “Пет ангелски години

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s