Човешко, твърде човешко


Смятам, че ако Нитше  в книгата си „Човешко, твърде човешко“ неведнъж изказва възхищението си към към поетите, писателите и изобщо към хората на изкуството, то е редно все пак и хората на изкуството, да изкажат възхищението си към Ницше. Започвам първа, изпълнена с благодарност към философа, който така удивително е защитил гения за сметка на… продуктивността, която съвременните хора и компании, напълно естествено, особено много ценят. И така, напук на приказката „Който не работи, не трябва да яде…“ – ето цитата на Ницше за „Спокойната плодовитост“:

Родените аристократи на духа не проявяват прекалено усърдие, творбите им съзряват и някоя спокойна есенна вечер падат сами от дървото, без да са трескаво желани, поощрявани, изтласкани от нещо ново. Непресекващата воля за творчество е долна страст и говори за ревност, завист, честолюбие. Ако човек е нещо, всъщност не е необходимо непременно да върши нещо – и все пак върши много нещо. Съществува и по-висша разновидност от „продуктивния човек“.

Да, работата е важна, но има и нещо по-важно от нея – е моят извод. И винаги съм знаела, че съм особено щастлива, че не ми се налага непрекъснато да си задавам въпроса „Какво е то“. Не случайно намерих любимия си философ! :))

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s