Какво чете Авторът?


Днес Авторът, същество лекомислено, вглъбено в себе си, суетно и лишено от студената аналитичност, присъща навярно на друг тип хора, реши да чете!

В началото той почти политна от възторг, осъзнавайки благородството и красотата на това свое намерение. Когато ентусиазмът му поулегна, което се случи след цели три минути, Авторът реши да предприеме действия за сбъдването на желанието си.

Обади се на познат, който живееше във Виена. Авторът наскоро се беше озовал в този леко заспал и чаровен колкото възрастен господин град и то поради куп сложни обстоятелства, неподлежащи на обяснение. Ето защо повечето му начинания зависеха от волята на други, за щастие – любезни, хора.

Така, благодарение на неподправения си личен чар и българските си връзки, Авторът лесно успя да се уреди с посещение на Градската Библиотека, благодарение на виенския си познат. Така още в ранния следобед, той се озова заедно с човека, (чието име е маловажно, в сравнение с това на Автора) пред вратата на модернистичното здание, чийто вход за по-лесно беше вграден директно в станцията на метрото.

Когато влязоха в Библиотеката, Авторът за първи път беше на път да осъзнае своето безсилие. Той почти загуби съзнание пред надписите на немски на вратата. Немският беше език, който той не владееше на никакво ниво, затова помоли събеседника си да му преведе тези надписи. А те не представяваха нищо повече от предупреждения за влизащите и излизащите посетители.

Сега можете да се запитате как един човек, който намира трудности да влезе в бибилиотеката сам, ще иска да чете! Така ще ви отговоря: нищо не може да спре Автора по пътя му към самоусъвършенстването!!!

Ето какво направи след като влезе в Библиотеката Авторът. Първо: той бързо възвърна своето самообладание. По тази своя способност той приличаше на първокласен политик. След това възвърна своето любопитство – второто си, и трябва да призная – по-симпатично – свое качество. След което се оказа, че Авторът най-нелепо се е озовал между рафтове, пълни с, о трагедия, немскоезична литература.

Бързата интуиция го спаси от неизбежно ново объркване и го насочи безпогрешно към рафтовете със заглавия на международния език – английски.

И след дълго ровене, душене, вадене и прибиране на книги, след разглеждане на корици, презрително сумтене по адрес на този или онзи Друг Автор, след въздишане, взимане и отново прибиране обратно по рафтовете на книги, Авторът се спря на едно интересно и изключително полезно, според неговото виждане, заглавие: “Как да напишем роман” от някой си бестселров автор Лорънс Блок.

Решил, че е постъпил твърде Авторски и отново недостатъчно читателски, както биха постъпили други негови колеги (защото беше 100% убеден, че всички негови колеги четат в пъти повече от него самия, което едва ли се отразяваше някак на писането им…), Авторът започна втори оглед на англоезичните рафтове. Сега той си намери сборник с есета на известни англоезични автори. Това беше книга с чудесна корица, съставител беше някой си Ян Хамилтън. Книгата трябваше да събира в себе си блестящи примери за добра АНГЛИЙСКА литература от 20 век. И въпреки, че 20 век беше век, към който Авторът (сам роден в края му) се отнасяше с известно презрение, все пак известните имена в този сборник го накараха да вземе и тази книга под мишница.

Сега, след като и двете му длани бяха вече заети с по една книга, на Автора не му остана свободна ръка да се потупа сам самодоволно по рамото… Защото о, ще дойде време и действията на Автора сега, книгите, които е чел… ще повлияят значително за развитието на литературата… в бъдещето!

Моля ви се, читатели! Сега е моментът да спасите Автора от неудобството да изглежда като неерудиран, в тази напълно разделена на четящи и нечетящи хора съвременност! Днес живеем в кърваво време, в което онези, които поназнайват нещичко от литература, но не толкова, че да влизат в спорове за незнам си кой поет от 20-век (обявен още преживе за велик, ако не знаете, да знаете)  не смеят да си признаят, че не могат да оценят действително гения на еди си кой Нобелов лауреат, макар и да подозират, тайно и на подсъзнателно ниво (такива неща не се споделят високо и на глас), че в игрите на награди наистина не играе роля нито естетиката, нито естественото желание за правене на изкуство, нито красотата на стремежа към забавление.

Всъщност и без помощта на евентуалните си читатели, веднъж озовал се в библиотеката, Авторът, усещайки всички тези неща, и като същество самокритично и както казахме – лишено от всякаква студена аналитичност, реши да отхвърли мисълта за своята неерудираност!

Мисля, че вече казах: Авторът не харесваше 20 век, освен това, той си въобразяваше, че поназнайва малко испански, затова третото четиво, което реши да избере сред огромното количество испаноезична литература в Библиотеката беше простичко: “Стихове и пиеси” на Федерико Гарсия Лорка. Казах ви, че Авторът винаги четеше само най-доброто! За другото той нямаше време… Това лично аз го намирам за чудесно. И навярно, в крайна сметка, той беше добър Автор. Кой знае?…

Advertisements

2 thoughts on “Какво чете Авторът?

  1. Всъщност аз лично не съм много сигурна в това. Ако много четеш, винаги идва един момент, в който спираш да се осмеляваш да пишеш. За писането трябва особена дързост, която не идва от книгите. Т.е. – за да пишеш няма никакво значение дали четеш много или малко. Важното е да четеш нещата, които те интересуват и които намираш за важни… Естествено с моето мнение няма да се съгласят много автори. Но това Авторът хич не го интересува 🙂 Мисля, че именно това е ключът към писането…

  2. Напомни ми за един мой преподавател, който казваше, че за всеки учебник, който е написал, е трябвало да прочете 100 други. И че като цяло четенето трябва да е винаги повече от писането. Винаги ми се е струвал особено прав за това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s