Будапещeнски дневник


1.
Унгария, във столицата ти от днес броено,
ще остана две хиляди и двеста дена –
шест години: разделено. Е, то от мене зависи.
Ще остана дълго, страна странна, изравнена,
дълго, колкото кралица Сиси… Втрещена
съм от нея – от змийската й коса, оплетена,
от маслените й портрети, от красотата зловеща
на жената без зъби, но с любовници хапещи,
от усмивката мека, събуждаща ревност.

Будапеща – газирано вино студено и
скъпа фасада сред равната местност!
Като голо момиче от картичка лачена
предлагаш познато, удобно фелацио
на тролове ниски, привидно почтени,
сред дива тромпетена кочина!

2.
Свали очилата си черни, туристе!
Погледни откъм Пеща реката проточена.
Виж – прониква през облаци пъстри и бистри
светлината – есенен кестен… Градски комикс
навярно би нарисувал, но вместо да гледаш,
решаваш да плуваш – статуя тленна, в пороци
зарината. И не искаш да мислиш изобщо за онзи
клошар на “Ракоци”, подпрян на витрината.

Беднякът листо е от бедствия влачено, но ти
се заключваш в квартира под наем, и вместо
на душа ръждясал във банята, на мръсен джаз
струите пръскаш. И в стаята сочна дюшек
надуваем сглобяваш, подобно на кройка. И
с глас разтреперан: честно и меко,
пожелаваш си само: будапещенска тройка.

3.
Край Дунав – реката разумна,
разстила се вело-алея
и група руснаци, високи и шумни,
припряно се спират на нея. И
спорят, но вече пресипнало,
със леко угаснала жар,
дали да вечерят отново в хотела
или да отидат на бар.
Блести срещу тях подозрително,
опасал отсрещния бряг като лента
кордон от десетки тела осветителни,
охрана на мрака от Парламента.

4.
…Будапеща е случка – куршум прехвърчал:
пожарен екип край реката се спрял
да гаси негасимото сред гърдите на две
небрежни и пълни жени от стоте,
които извършват след залез, прикрито,
специални услуги сред чужденците.

5.
Здравей, дневниче! Днес си мисля неминуемо
как времето изтича! В ръцете си стискам
тетрадките на моя обичан пра-чичо!
Той е заемал поста министър
на бедствията и авариите
при Негово Величество
императора на Австро-
Унгария.
О, Империя Свята на Кича! –
в спомен критичен пак се оказвам,
но не искам миналото да намразвам,
защото то ме обича… И гробищен парк
от картата на града – изрязвам. Още сега
ще го посетя! Ето: подреден е, интересен
но обрасъл. На този град, като твърда скала
в равнината израсъл, гробището е тайно подземие,
вътрешен двор, безкрайно приветлив към живите хора!

6.
Есен е! Чуват се листата по пътеката
около замъка, издраскан със графити,
как падат. Стъмнява се и меки
светлинките полягат в езерцето
с патките… И пак
се обичат влюбените,
и един за друг плачат.
А мъглата се сгъстява
над Варошлигет парк.

2011

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s