Култура и ценности


Напоследък разсъждавам  в непривична за мен посока. От известно време често мисля  за  изледване на GALLUP, което прочетох в книгата по случай 20-годишнината на института в България (BBSS Gallup International „20 години нон-стоп“). Обществено мнение? Социология? Но какво общо имат моите занимания с  литература и изкуство с това?!? Ето какво. Всъщност става дума за изледване на КУЛТУРАТА и ЦЕННОСТИТЕ. Разгледайте картата, която преснимах от книгата, като не се влияете от подробността, че с червено съм отбелязала България (за която е предназначен този блог), а със синьо – Австрия – мястото, където се намирам в момента.

Според описанието в книгата, това представлява Карта на Ингелхарт-Уелцел, която онагледява „основните резултати от многогодишния международен проект „Световно изследване на ценностите“, който обхваща в един модел религиозни, политически, социални и икономически нагласи. Страните са разположени по картата в две оси – по вертикала – традиоционни спрямо секуларно-рационални култури и по хоризонтала – ценности на оцеляването срещу ценности на реализация на индивида.“

Цитирам още от книгата: „Традиционните култури са по правило високо религиозни, патриархални и патриотични. Индивидуалната реализация като водеща нагласа е характерна за пост-индустриалните общества, в които физическото оцеляване е гарантирано и хората се интересуват повече от общото си качество на живот, защита на околната среда, толерантността към различното.“

Ето и коментара на института: „България е сред най-нерелигиозните и най-„оцеляващи“ като водеща ценност общества, дори сред бившите социалистически страни.“

И една успокоителна, навярно, подробност – картата е датирана към 2004 г. Може би оттогава насам нещата са се променили в България? Може би страната се е преместила напред по хоризонталата? Или е слязла надолу по вертикалата?

На където и да се движи обществото обаче (ако изобщо се движи…), едно е сигурно –  „културата на оцеляването“ означава, че животът и битието ти не са сигурни. Защо не са сигурни??! Какво им пречи!? Не знам точно защо! Не знам точно какво…. Навярно и аз, като повечето по-образовани българи също непрекъснато живея с надежда за…? Предполагам че именно тази надежда е плод също така именно на „културата на оцеляването“… Или? Ей, такива мисли ме спохождат покрай всички останали мисли за ОЦЕЛЯВАНЕ. Исках единствено да ги споделя на глас (повече емоционално, отколкото рационално, разбира се)…

Advertisements

6 thoughts on “Култура и ценности

  1. Интересни изводи могат да се направят от тази карта. По много прост и ясен начин са показани нещата. Според мен не сме толкова нерелигиозни, но определено сме на ръба на оцеляването. Все още не сме постигнали едно ниво на спокойствие за нашето съществуване. Надеждата за… винаги я има, но нещата бавно се случват. Или може би се случват привидно. до 2008 добре вървяха нагоре и тогава беше постигната някаква сигурност, даже самоувереност – времето на бума на ипотеките. Обаче от тогава насам нещата се върнаха доста назад…Според мен ние сме много лесно уязвими и за това се движим доста динамично.

  2. Доста интересна Карта на Ингелхарт-Уелцел, подробно я разгледах, определено ми пробуди любопитството с тази статия.Трудно е да успееш да обхванеш в един модел религиозни, политически, социални и икономически нагласи.Как добре звучи само хората да се интересуват повече от общото си качество на живот, защита на околната среда, толерантността към различното, а не всеки сам за себе си. Не знам дали трябва да ме успокоява или тревожи това какъв е коментара на института, че “България е сред най-нерелигиозните и най-”оцеляващи” като водеща ценност общества, дори сред бившите социалистически страни.”

  3. Има различни мнения, аз попринцип винаги се старая да избягвам крайностите, защото според мен за каквото и да става въпрос винаги си струва човек да погледне поне от две различни гледни точки за да има претенции за правилна преценка… Ако ме разбирате 😉

  4. Констатацията в изследването за мястото на България се потвърждава от ежедневните наблюдения за обществения живот в страната. Утешителното, но не за индивида, е, че обществените отношения ще търпят развитие, но, уви, твърде бавно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s