Добра метафора на себе си


Не мога
и не мога
да намеря
добра метафора
на себе си.

И толкова е
неприятно,
че я търся.

Светът не толерира
интровертните,
насочили
меланхоличен поглед,
навътре някъде,
уверени, но заблудени,
че там се крие Господ…

И колкото е вярно
и невярно е,
че думите са хляб –
прокиснал.
Че са куршуми, гуми –
срещу враг,
отдавна писнал.

Че са вдовици
на умрели генерали,
оскърбени,
и че танцуват само,
ако са презрени.

6 май 2011

*Илюстрация: Мила Мурати. Мадона с младенеца. Абстракция. Пастел.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s