Автостоп (поема)


Изчезвам в гората, синята,
изследвам мъглата глинена,
измервам в тревата ензимите,
засмуквам с пипета промените,
настъпили с времето в гените
на куп неизбухнали мини.

Раздирам се на път изгризан
под хълм със ягоди изписан.
Простирам кашлица прогизнала.
И въпросително се взирам
зад сипея, където е завоят,
в очакване да дойде…

КОЙ?

IMG_6550

Стопирам с палец, с ален нокът.
Играя стенещ пешеходец,
пред мен, когато спира конник.
Облечен е във светла тога,
(извън съвременната мода).
На мащерка и на босилек

ухае, а и на трева висока.
На чиста риза, на върба, на почва,
На виолетки и на бергамот.
Завива ми се свят от този стоп,
защо стопирах тук изобщо,
а можех пеш да си походя?

IMG_9943

На коня черен аз се метвам.
Светкавица в небето светва.
Препускаме, огъва се седлото.
Дърветата мучат и чупят клони.
Лицето му – сериозно и жестоко,
лицето ми – горещ котлон.

Внезпно, рязко, конят спира.
Гората, синята, назад изчезва.
Мъглата глинена умира.
Тревата се засуква като прежда
и някъде зад нас избухва мина
И облак мръсен се издига.

IMG_9947

Пред нас отчупена земя лежи пияна.
До нея е морето като в книга.
Самичко влива се и се излива.
Милиони тонове вода и пяна
скалите цапат, после ги измиват.
От коня свличам се.

ПРИСТИГНАХ!


Изчезвам в морето – синьото.
Изследвам дъното глинено.
Измервам водата, ензимите.
Засмуквам с пипета промените,
настъпили с времето в гените
на хиляди риби… раними.

IMG_9917Mila Muratti. All rights reserved. Copyright©2011

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s