Звукът на тишината


byJaneKenyoncopyright: Jane Kenyon

ЗВУКЪТ НА ТИШИНАТА

Пол Саймън, 1964

превод: Ивайло Динков (Harlequin)

 

Здравей, мой стари приятелю мрак,

дойдох да поговоря с тебе пак,

защото някакво видение пося

в съня ми свойте странни семена.

Tова видение остава досега

дълбоко някъде заровено в ума

сред звук на мъртва тишина.

 

В съня си тревожен самотно вървях

по улички тесни, покрити с паваж,

под ореола на улична крушка

от студ и от влага в яката се гушех,

когато внезапно неонов проблясък

разцепи нощта и очите ми сряза,

докосвайки звука на тишината.

 

И в тази гола светлина видях аз

как десет хиляди души вървяха.

Хора, говорещи без нищо да казват,

хора, слушащи без всъщност да чуват,

хора, пишещи песни, които не пеят,

и никой от тях така и не смее

на тишината звука да преодолее.

 

„Глупаци“, казах им, „Така и не разбрахте,

че тишината като тумор се разраства.

Послушайте думите ми и ще научите,

вземете оръжията ми и ще сполучите.“

Но като дъжд мойте думи се стекоха

и в извора на тишината отекнаха.

 

И хората все тъй се молеха и кланяха

на бога неонов, който те си направиха.

А знакът блесна със предупреждение

и думите оформиха се в изречение,

което казваше: „Словата на пророците

написани върху стените на метрото са,

четат се върху всяка жилищна фасада.“

И шепнат се във звуците на тишината.

 

 

Тhe Sounds Of Silence

Paul Simon, 1964

Hello darkness, my old friend
I’ve come to talk with you again
Because a vision softly creeping
Left its seeds while I was sleeping
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone
‘Neath the halo of a street lamp
I turned my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence

And in the naked light I saw
Ten thousand people, maybe more
People talking without speaking
People hearing without listening
People writing songs that voices never share
And no one dared
Disturb the sound of silence

„Fools“, said I, „You do not know
Silence like a cancer grows
Hear my words that I might teach you
Take my arms that I might reach you“
But my words, like silent raindrops fell
And echoed
In the wells of silence

And the people bowed and prayed
To the neon god they made
And the sign flashed out its warning
In the words that it was forming
And the sign said, „The words of the prophets are written on the subway walls
And tenement halls“
And whispered in the sounds of silence…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s