„…Че един между нас ще отвори очи“


ПРЕДИСЛОВИЕ

из „Нощна книга“, Валентина Радинска

Февруари е. Нощ е. Бръска сняг полегат.
Отегчено мъждеят стари улични лампи.
Да върви по дяволите този свят,
в който трябва да ходим като с котешки лапи!

Стари смешки. Шегувам се. Хитрост. Все пак –
знам, че вчера бе същото, тъй ще бъде и утре:
черни къщи мълчат като погреб барутен,
украсява ги в бяло този нашенски сняг!

Февруари е. Нощ е. Може би полудявам,
или вече съм луда, затова се надявам:
че все някой ще блъсне настрана свойта супа,
свойта чаша със вино домашно ще счупи
и глава ще покаже от свойта хралупа,
и ще види снегът как все трупа, все трупа,
и ще види снегът как засипва полека
всяка жива пътека от човек до човека,
как душите са дадени – само прах да събират,
как – послушни и сити – тези къщи умират!

Февруари е. Нощ е. Може би полудявам…
Или – вече съм луда, затова се надявам:
че един между нас – ще отвори очи,
че един между нас – няма да премълчи!

1983, 2004

eye

Мила Морати. Мila Muratti. All rights reserved. Copyright © 2013

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s