Завръщане


Този пост, наречен „Завръщане“ е писан през юли 2008 година и досега не е публикуван. Пазех го в черновите на The Living Road, явно смутена от емоционалността или политическия оттенък на текста. Публикувам го сега – 5 години по-късно, тъй като внезапно ми се стори актуален. И добавям тъгата си, че за 70 години лошите навици не са се променили в страната. 

Езерото с лилиите, Борисова градина, София, 2008

Мразя политиката в страната, в която съм родена и ненавиждам цялата плеяда крадливи и некадърни хора, които вземат решения година след година. Смятам, че лидерът е човек, който знае, че понякога не е важно какво ще бъде решението, а е по-важно то да бъде взето. Масово хората смятат, че е по-важно дали решението е правилно или не. Всъщност решенията, ако са взети отговорно дори след кратка мисъл – не могат да бъдат погрешни. От тази гледна точка е очевидно, че политиците в България изобщо не вземат решения. Затова и изглеждат безгрешни. Единствените им усилия са насочени към това да са верни на „динамичните“ си дни и на бързо празнещите се джобове на братовчедите си. И, забележете! – те искрено смятат, че това е достатъчно. Говоря не само за политици от ранга на министри, но и за висши чиновници, администрация, съдии, а за депутати дори не става дума, тъй като те масово са замесени в огромни сделки, с отклоняване за тяхна сметка на милиони левове. Това продължава през целия ми съзнателен живот прекаран в България, а както знам и вече повече от 60 години: политиците под формата на комунисти, социалисти и всякакви видове „демократи“ извършват кражби в огромен мащаб, за които тепърва става лесно да се говори, след като не само икономиката на целия регион, но и на цяла Обединена Европа попострада. Сега същите глупаци ощетяват целия Европейски съюз, който помага с програми за събуждането на окрадената страна. И пак хора, които са родени в същата страна, в която и аз, но нямат нищо общо като морални паралели с нормалните хора, безнаказано се мотаят по улиците с огромни черни автомобили: триумф на глупостта, бедността, простотията, провинциализма, беззаконието, безскруполността и жестокостта. Когато страхът властва – светът наоколо застива в тежка инертност, времето спира. Идва облечено зад привидна материална цивилизованост безвремие. Около безвремието витаят сенките на проспособимостта. Хората се приспособяват към гадостите. И основният проблем: толкова е трудно да забележиш наоколо хора, които управляват времето – собственото си и това около себе си. Тревожи ме липсата на каквато и да е било ориентация в погледите и поведението на голямо количество хора. Много ми е трудно да приема за нормално човек да иска да живее години наред с проблеми, които да му се налага да решава всеки ден, вместо да реши наведнъж. Вярвам в хората, но съм разочарована от политиката на страната си. И си мисля, че тази политика ограничава брутално свободата не само на мен, но и на всички, без изключение,  други българи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s