(П)стихо…


20141228_203822
Mila Muratti. All rights reserved. Copyright © 2015

Син зимен смог
люти на очите;
крия врата си ранѐн
дълбоко в шала;
цедя на спомените си сълзѝте в съда широк
на улицата
черно-бяла.

Протягам поглед замъглен натам –
към онзи стържещ,
следобеден блясък на релсите,
бронирани в скреж.
И виждам анимирано
как
избледнял момент се повтаря,
как с рязък
жест
посягаш към мен –
да ме удариш.

Това е. Скоро ще светнат лампите
и под стъпките на нервните хора
ще се разтресе целият свят от трамваите.
A зимата ще бъде твоя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s