Професия: ваятел на ветропоказатели


performancesВаятел на ветропоказатели. Илюстрация. Мариян Ценов.
Mariyan Tzenov. All rights reserved. Copyright ©2016

„In the room the women come and go
Talking of Michelangelo“

The Love Song of J. Alfred Prufrock – T. S. Eliot

Скулптурата на тъгата,
нейната физика,
не се произвежда в арт-ателие
в Трявна, Троян, нито в хале
в „Надежда“
с длето и чук.

Вдъхновение не иска
нейният паметник
в цял размер,
нейният бюст,
и релефа й в 3D,
нейната версия на кон
с фонтанен ансамбъл.
Нейната статуя огромна
не се прави
от Микеланджело.

Скулптурата на тъгата се дяла
от ръцете на офис-служители
в производствени центрове –
от кал.

Пред екраните,
пред излъсканите с препарат бюра,
създават пип
кавите й бедра,
нейните безсмислени устни,
златните й очи,
плътната й мощ,
силния врат
(майсторите денонощни).

Под шума на слушалките – бадеми,
в тишината на коридорите – алеи,
при прожекторите на дисплеите,
пред прозорците – големи,
облечени в ризи сини,
с върховете на пръстите си ваят
(майсторите анонимни)
великото изкуство
да си траят.

Болеят, пребледняват и падат
под камшичните удари
на съобщенията в чата,
свиват се пред мейлите в строг стил
и докато не чуят мъдрите слова
на Царя на Силните
с вратовръзка на ивици,
която накриво виси,
(майсторите безизборни)
произвеждат тъга,
страдат.

Параметрите на статуята
изглеждат привидно фриволни:
да е голяма, да е безнадеждна и болна,
да предизвиква обръщане на ъгълчетата
на очите и устните надолу,
да бъде чисто и просто гола,
през нея да се вижда истината
от илюзии неподплътена.
(Може да се нарушават правилата –
ако не се вреди на системата).

Сред тези топли стени, в които всички са братя
няма място за дългите светлини
на полицая на колата, няма място за тревоги
за обед и няма бира с приятели,
няма тичане по морски брегове през лятото,
няма нова година в беседи безсъдържателни,
няма аз на теб, ти на мен и пелените на бебето,
няма Витоша от прозореца – неразтребена,
няма тигели по булевардите прашни,
няма буркани със зеле от вашите
няма съседа от къщата на долната улица
с иницалите К.С,
взривил криминалните хроники,
няма хроники, няма вестници,

в офиса тихо, сухо, безропотно, бездетно
се делят дати,
падат понеделници…

Погледът през бюрото към сивия град отвисоко
струва колкото петстотин театрални бинокъла,
и никой повече не опъва тирантите на скуката…

Но тъгата няма нищо общо със мъката.
Който избърше сопола й,
ще стане най-големият майстор,
нему ще се кланят птиците по жиците,
той ще подпише договор със северната лента на земята,
и през нея ще докосва черно-бели дупки,
мостове, океани, под които зеят кухи
на лудост клепоуха подметките
и по-чист от лед ще бъде подът под стола на съседа по бюро

и думите: слабостойност,
безвременност,
тръжба,
вледение –

ще оправдаят

кражбата на лъчи през „уикенда“,
официалните цигарени пушаци,
летящите пясъци на Сахара наум,
стъклата от счупени чаши на коледното парти,
детските автомати с пластмасови спусъци…

БУМ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s