ЕНДЕКАТО


618x455

Мавзолей на аналоговата епоха,
солист в хора на слънцето, здравей.
Плочки от нащърбен мрамор, релефи
от набъбнали каменни усти, кръгли
правоъгълници, чаршафени облаци, есен е.

Паважът – част от Стената след земетресение,
синдикатите на подлезите, виещи неопределено,
и маловажните чертици в ниското – хора някакви,
които ядат пица и пият кафенца в парка ти,
ЕНДЕКА.

Мой връстник – на трийсет и пет –
млада древност.
Без теб, сърце, не съществува София,
не съществува, верно е

Как да те снимам, обемен си, ЕНДЕКА,
отдръпни се, мръдни малко към Витоша,
гледай настрани, спри да наблюдаваш Витошка
с едното си око без зеница.

Спирачките на детските колички писнаха,
настъпени от полуделите майки.
Ако чуваха как кънтят стъпките им само в твоите тунели,
как звучи отдолу водопаден тътен,
когато повръщат на Кравай пияниците и скинарите…

Превърни омърлушените кучета в лица на демокрацията,
ЕНДЕКА

и върни ме вкъщи

23 ноември 2016

Advertisements

One thought on “ЕНДЕКАТО

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s