Краят на епохата


kraiat na epohata

Вдишвам
осемте странични светлини на автобуса
Обичам
мириса на гладния въздух, на босия пушек

През диагонала
на булевардите „Гурко“ и „Евлоги“
oпъвам
гласните струни на града дълбок

Рисувам с пръст
голотата на нови пътища по стъклото на тролея
Но за да вкуся тялото на идеята
ми пречат на природата законите

По-добре, защото ми хрумна,

че епохата е на разкрач от края си –
като куче, гонило дълго
с лапа опашката си

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s